Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2013 22:36 - Ива Стоянова: Любовта не се измерва с това, което виждат очите
Автор: rosibel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16180 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.03.2013 12:48


image

I Първо тя се реализира като спортен журналист, а след това 4 години е издател и главен редактор на тийнейджърското списание „18“

Познаваме Ива Стоянова не само като водеща на „Градът“, а и като републиканска и световна вицешампионка по акробатика. И с това, разбира се, не се изчерпват постиженията в живота й, защото тя продължава да предизвиква себе си... и хората около нея. Защо го прави? Защото смята, че това е начинът да бъдеш истински. „Последното, което направих, е да яздя страхотен планински кон в Рила, който ме хвърли в галопа си, но пак се качих...“, похвали ни се Ива. А това ни подсказа, че тя е от хората, които се радват на малките неща в живота. „Иначе, допълва Ива - емоционалните щрихи в характера ми, ме карат да пиша стихове. Написах дори две приказки в стихотворна форма, които смятам да издам в книжки с картинки за малчуганите“. Ествествено че има и още: 

С кое от твоите изминали постижения се гордееш най-много? 

За моя радост съм имала доста поводи да бъда доволна от себе си и като ученичка, и като спортистка, и като журналистка... Не бих искала да изброявам успехите си, за да не звучи като хвалба, но ще кажа, че съм щастлива, че винаги съм се чувствала уважавана и успях да открия по пътя си достатъчно приятели. А, ако искате да съм конкретна, ето нещо прясно, от последния сезон на „Градът” - провокирах зрителите с едно от предаванията и те успяха да съберат пари и да помогнат за операция, която накара едно 14-годишно момче отново да проходи. Това ме направи много щастлива. Ако обаче, въпросът ви не касае само професионалния ми път, то със сигурност най-горда ме прави фактът че съм майка на две прекрасни дъщери.

Хората те познават освен като водеща и като републиканска и световна вицешампионка по акробатика. С какво друго ще ги изненадаш?
С това, че продължавам да предизвиквам себе си... и хората около мен, защото смятам, че това е начинът да бъдеш истински жив. Последното, което направих е да яздя страхотен планински кон в Рила, който ме хвърли в галопа си, но пак се качих ... Иначе, емоционалните щрихи в характера ми, ме карат да пиша стихове. Написах дори две приказки в стихотворна форма, които смятам да издам в книжки с картинки за малчуганите.

image 
 

Ти си спортна натура. На какво всъщност те научи спорта?

Характерът, който се изгражда в спорта, трудно би се изградил в каквато и да било друга сфера и съзнателно или не, той ти помага да се доказваш като личност във всеки един ден от живота ти. Само си представете, заради вас да свири националния химн и всички в залата да стоят прави. Да, спортът е нещо огромно, а спортистите са друг тим хора. 

 

Усвои ли някакво ново качество, откакто си водеща на „Града“?

  

Опитвам се да жестикулирам по-малко в ефир, защото смятам това за минус, въпреки че шефовете ми го харесват, защото било израз на моята емоционалност. Знаете ли, благодарна съм, че правя това предаване и най-вече за това че хората над мен ме окуражиха и ми позволиха да го правя точно така, както го чувствам. За мен журналистът е творец и е важно рамките му да са крехки...


image 

 

Пред коя личност, гостувала в рубриката „Лицата на града“, се прекланяш и защо?

Няма да спомена имена, защото всеки, който съм канила в тази рубрика е бил личност, с главно „Л” и това вече е достойно за уважение. Харесвам силните, магнетични и откровени хора, които когато влязат в една празна стая я изпълват с авторитет и ти сякаш нямаш място вътре.

Кой е човекът, изиграл най-важната роля в живота ти? 

Безспорно родителите ми, които винаги са ми били и авторитети и приятели. Сега онези, които имат силата да ме променят, са децата ми.

А какво ще ни разкажеш за таткото? Как разбра, че той е мъжът на живота ти?

Разбрах, че това е ТОЙ постепенно в разговорите по между ни на всевъзможни теми, които водехме с лекота, сякаш се познаваме от сто години. И до днес се чувствам сигурна, обичана, желана, подкрепя ме във вичко... а какво повече й трябва на една жена, нали! Интересното е, че първата ни среща беше, за да ми върне документите, които аз бях загубила с портмонето си, а негов приятел го намерил до кофи за боклук на другия край на града.


image 

 

Стигнахте ли вече до кръгла годишнина, откакто сключихте брак?

Не, но със съпругът ми Иво минахме критичните 7. Иначе тази година правим 10 години, откакто сме заедно.

Кой във вашето семейство отговаря за възпитанието на децата и кой за развлеченията?

Голямата ни дъщеря – Василена сега ще бъде ученичка, а малката – Бояна, навършва 5 години през ноември. Със съпругът ми не си делим отговорностите, защото смятаме, че са общи, но той определено е по-строгият.
 

image

Какви грижи полагаш, за да бъдеш най-добрата майка?

Преди всичко се опитвам да имам достатъчно време за семейството си. Говоря много с децата си и ги провокирам те също да бъдат откровени с мен за всичко, което ги вълнува.

Кой е градът на мечтите ти или кой е любимият ти град?

Обичам да пътувам и да разглеждам нови и нови градове и у нас (защото все още има градове, в които никога не съм била) и в чужбина. Но колкото и шаблонно да звучи, се чувствам най-добре у дома. Това не означава, че София е градът, който харесвам най-много, но нали казваме, че любовта не се измерва с това, което виждат очите...


Публикувано във Вестник за дома /брой 38 - 2008/




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017106
Постинги: 85
Коментари: 12
Гласове: 262
Архив
Блогрол