Котката принадлежи към разред Хищници, семейство Котки. В сравнение с кучето и някои други домашни любимци котката е била опитомена от човека сравнително по-късно. Първите достоверни сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни. Една от тях е била държавата Нубия, там където днес е разположен източен Судан.  Така преди 5000 години оттам е била пренесена в Египет дивата нубийска котка, смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно родословие от домашни котки. На цвят нубийската котка била сивокафява, изпъстрена с по-тъмни тигрови ивици. В древния Египет котката е била свещено животно. Смятали са я за "добрия гений на дома" и Баст - богинята на Луната, плодородието и плодовитостта, е изобразявана с котешка глава. Всички котки били под закрилата на строги закони. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да гаси огъня. Всеки, който убиел котка, независимо дали преднамерено или случайно, подлежал на смъртно наказание. Култът на египтяните към това животно се основавал на факта, че то станало главно действащо лице в борбата им срещу мишките и плъховете, които безнаказано опустошавали дотогава големи количества зърнени храни. Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия, Югоизточна Азия и Южна Европа. Днес те са разпространени по целия свят. Може би досега никой не е успял да преброи колко котки има на Земята, но според някои изчисления броя на котките надхвърля половин милиард, и то без да се вземат под внимание безстопанствените скитащи котки. За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана задълбочена селекционна работа. Именно поради това при котките има сравнително малко породи, но с голямо разнообразие на окраската - бяла, черна, жълта, ръждиво-кафява, сива, сивосинкава, сребриста, едноцветни и с многоцветни шарки - ивичести (тигрови, зеброви), петнисти (рисови), мраморни и др.