Първа част от снимките избрани от National Geographic за снимки на 2009 година


























www.zastrahovkionline.net

Това са малки, нежни рибки. В твърде обширния ареал на разпространение те образуват разнообразни по цвят и форма разновидности, размножават се интензивно и населяват на големи стада малките водоеми, които обитават. Оттук и наименованието им "милионни" риби.  Гупите са разпространени във водоемите на района, включващ Венецуела, Барбадос, Тринидад, част от Северна Бразилия и Гвияна. Те унищожават ларвите на маларичните комари и на други вредни насекоми и "оздравяват" районите, в които живеят.



Мъжките са пъстро оцветени с почти всички цветове на дъгата, а женските са сивожълтеникави, с бледосинкави отблясъци по страните на тялото. Не са претенциозни по отношение на пространството, поради което могат да се отглеждат не само в малки по размери аквариуми, но дори в обикновени буркани и в лабораторни чаши и цилиндри. Най-добре е да им се осигурят средни по размери, слънчеви, добре залесени аквариуми с достатъчно място за плуване и температура на водата 20 - 25 градуса. Хранят се предимно с жива храна, но приемат охотно и растителна храна, както и изкуствена храна.



Размножаването им не е трудно. Периодът на бременност при температура на водата 22 - 25 градуса продължава около 30 дни. Максималният брой на новородените малки при едно раждане е 250 и зависи от възрастта на женската, физиологичното и състояние и т.н. Почти веднага след раждането малките рибки започват започват да плуват из водата и да търсят храна. Нарастват бързо и са много пъргави. Първоначално те са почти прозрачни и впоследствие постепенно се развива пигментацията на тялото.



www.zastrahovkionline.net

Първата по рода си дресирана рибка е собственост на Дийн Поумърло, Пенсилвания, САЩ. Когато преди 3 години синовете му  Кайл и Кендъл го помолили да им вземе куче, той и съпругата му били категорично против. Вместо това им взели рибка! Тогава им хрумва идеята, че може да я дресират, сега притежават първата по рода си дресирана рибка и идея за започване на бизнес с комплекти за дресиране на рибки! Номерата на знаменитият им домашен любимец варират от хранене от ръка до футбол и лимбо. Ето малко снимки на уменията на "златната рибка":

Микроскопична порода прасенца,които  раждат с големината на чаша за чай e новата мода "домашни любимци" във Великобритания. Прасенцата се раждат около 250гр. и са големи колкото голям грейпфрут, а цената им е цели Ј700. На две години са вече напълно пораснали и тежат завидните 25 - 30кг, а височината им достига дo 30 - 40см.

Грухащите питомници живеят около 18 години, не изискват много грижи, тихи са и са изненадващо чисти животинки. Изключително социални са, лесно се приучават да ползват определени места за тоалетна и какво остава да кажем за тях - отидете и си купете!!!

 

                                         
                   

                             

         

          

         

        

         

         



   

Искате пухкав и мнооогоооо космат домашен любимец? Изберете си от породите, описани по-долу:

Бирманска котка



Получена е във Франция чрез кръстосване на едрата кхмерска дългокосместа котка със сиамската късокосместа котка, при което е получена изключително красива порода котки. Характеризира се с полу-дълга мека копринена космена покривка. Най-типичният цвят на косъма на тялото е млечнокафяв, а главата, опашката и краката са шоколадовокафяви, както при сиамската котка. Отличават се с голяма устойчивост и добро здраве.

Шотландска /Китайска/ клепоуха котка



Разпространена е най-вече в Китай. Тя е дългокосместа, едра, с масивна тежка глава и малко, плътно прилягащи към главата висящи уши. На цвят откъм гърба, главата, краката и горната част на опашката са светлокафявочервеникави, а гръдната и коремна област, както и долната част на опашката са бели.

Ангорска котка



Спорен е въпросът за техния произход. Според едни тя е мутантна форма на обикновената европейска късокосместа котка. Според други ангорската котка произлиза от областта Ангора в Турция, а според трети - от манула - дивата котка на Средна и Югозападна Азия.
Ангорските котки са по-ниски, отколкото късокосместите, и са с по-дълго тяло. Главата е относително малка със закръглена форма. Ушите са малки, широко поставени, със закръглени краища, като основата им е покрита с косми. Очите са големи с кръгла форма, изпъкнали и хоризонтално поставени.
На лицевата страна на главата косъмът е къс. На скулите и зад ушите - дълъг, като образува стърчащи встрани бакенбарди. Козината на тялото е дълга, мека като коприна. Предните части на краката са покрити с къси косми, задните - с дълги, образуващи на предните крака кичурчета косми, а на задните - "гащички". Опашката е покрита с дълга мека козина. Характерно оцветяване на ангорската котка е бяло или пепелявовосивкаво с разно оттенъци, а също ръждивокафяво и черно. Тези котки са по-лениви и по-малко подвижни. Изискват много грижи за поддръжка на козината им, особено в периода на смяната на козината. Тогава е нужно внимателно да се разресват. По принцип ангорските котки са доста изнежени.

Персийска котка



Известна е още под названието азиатска и ангорска. За пръв път е експортирана от Европа преди около 400 години. От Италия тя е пренесена с персийските кораби в Астрахан, където се е размножила и в чист вид, и в кръстоски. Оттам е пренесена в Северозападна Русия. Характерни външни признаци на тази порода са голямата широка глава, късият и широк сплескан нос, малките, широко разположени уши със снопчета дълги косми накрая. Тялото е покрито от много дълга, нежна, копринена, гъста козина. Персийските котки се срещат в няколко цвята - сребристобели, светлокафявочервеникави /рижи/ и др. Котките от тази порода са много изнежени и изискват внимателно отглеждане.

Бухарска котка

Среща се в югоизточната част на Русия. Тя е разновидност на ангорската и е близка по форма и характер на козината и, но е по-дребна и лека. На цвят биват едноцветни (бели, сиви), но се срещат и пъстри с петниста окраска.

Сибирска котка



Много прилича на късокосместата тигрова котка, но е с по-грубо телосложение, по-дебело тяло и по-къса и дебела опашка. Характерно за тази порода е, че на главата космите са по-къси, а по тялото са силно развити, по-дълги и груби и не прилепват  гладко по тялото, а козината стърчи като настръхнала. Тези котки са невзискателни и устойчиви на неблагоприятни въздействия.

Не искате дълги котешки косми у дома? Изберете си късокосмест мъркащ домашен любимец от следните породи:

Късокосместа европейска тигрова



Разпространена е в цяла Европа и някои страни на Азия. Характеризира се с големи размери, ловкост и строен силует. Ушите им са относително високи, със заострени краища. Козината е гъста, права и плътно прилепваща, а опашката им е доста дълга. Въпреки че са топлолюбиви, те понасят и студове /например безпризорните котки/. Окраската им е много разнообразна, преобладават белите със сиви, черни и кафяви тигрови петна с много разновидности, има и едноцветни - черни, ръждиви, червеникави, бели.

Късокосместа европейска мраморирана

Разпространенина е из цяла Европа. Прилича много на тигровата по конструкция, но е с по-заоблено тяло и по-къси опашка и уши. Срещат се трицветни и четирицветни (бяло-ръждиво-сиво-черни), при което всички тези цветове са разположени безсистемно по цялото тяло, често наслоени един върху друг.

Северноевропейска късокосместа

Разпространена е в северните райони на Европа. Тя е с по-големи размери, с масивен скелет, с широка скулеста глава. Окраската в коремната, гръдната и тазовата област е бяла, а по главата, гърба и опашката е светлосива с тигрови, тъмни ивици. 

Китайска безкосмена котка



Разпространена е в Китай, тя е мутантна котка без козина. Трудно се размножават, поради което са рядкост.

Абисинска котка



Предполага се, че произхожда от дивата нубийска котка. Освен в Африка тези котки са разпространени и в Северна Европа. Те са красиви, с преливащи тонове от сребристо до светлокафяво, без тигрова окраска. Имат елегантна конструкция на тялото.

Безопашата котка



Разпространена е на неголемия британски остров мен, разположен в Ирландско море, и в английската провинция Корнуел, но се смята, че произхожда от Япония, Китай и Малая. Тези котки са без опашка, късокосмести, сребристосветли или тъмно сиви, понякога с напречнипрепаски на райета и свтло подбрадие. Те не се боят от водата, добре плуват и ловко хващат риба. Задните и крака са по-дълги, което я прави ловък катерач по дърветата при преследване на птички.

Сиамска котка



Това е най-красивата порода котки с ярко изразени характерни признаци и оригинална окраска. Симаската котка произхожда от Южна Азия (Тайланд, Малая), откъдето е пренесена вув Франция, а по-късно из целия свят. Сиамските котета се раждат напълно бели с червеникави очи. С възрастта у тях се появява окраска, като космената покривка на тялото става сребристосива или светложълта, главата, краката и опашката се обагрят в черно или тъмнокафяво, а очите добиват син цвят. Срещат се 2 разновидности на сиамската котка - късокосместа (най-разпространена) и дългокосместа (кхмерска сиамска котка).

Собствениците на котки понякога не се и опитват да ги обучават, най-вече заради характера им. Обучението им, обаче, е не само възможно, но и препоръчително....особено за семейното спокойствие. Има няколко техники, които могат да се използват, без да се нервирате взаимно с пухкавия домашен любимец.

Най - добрият начин да приучите котката си на добри обноски е да се опитате да разберете природата и инстинктите и. Повечето котки са интелигентни създания, които реагират бурно на обкръжаващата ги среда. Това до някъде се дължи на характера им и на инстинктите за оцеляване с които са се родили. Те са много чувствителни към миризми, звуци и изобщо към всичко, което ги заобикаля. Но може да използвате тази им черта от характера в своя полза.

Едно от нещата на които собствениците искат да научат питомниците е да използват котешка тоалетна. Много хора успяват да научат котките си да използват сифона в банята и дори тоалетната чиния, но котешката тоалетна е най-близко до нуждите им да заравят „нещата” си, като по този начин в естествена среда не оставят миризма след себе си. Първата стъпка е да се уверим, че сме създали подходящо място за целта. Какво означава това? Това означава мястото да е чисто, уединено и лесно достъпно. Следващата стъпка е да „запознаем” котешката тоалетна със самия котарак....няколко пъти. Това ще им помогне да свикнат, но ако все пак отначало не я използват – не им се карайте! Просто съберете „боклука” и го поставете на точното място. Това ще подскаже на домашния любимец, че това е мястото, което трябва да ползват за нуждите си.

Още едно нещо на което можете да обучите котката си е да не си остри ноктите във вашите мебели. Котките много се впечатляват от миризми, особено от такива, които ги карат да си подострят ноктите точно там. Ако поставите на мястото ароматизатор с мирис на цитрусови плодове или colocynth (вид краставица), то вие със сигурност ще прогоните любимеца си и неговия маникюр оттам.

Един от основните проблеми с които се сблъскваме е присъствието на любимата котка върху необичайни места – на масата, на кухненския плот и т.н. Този проблем е най-лесния за разрешаване - бум! фрас! тряс! дан! е успешната формула J Просто сложете нещо на мястото, което при появата на котката ще издаде ужасяващ за тях звук. Е, повече няма да повтори, в това бъдете сигурни! Не само, че ще откажете мяукащото същество от този порочен навик, но и ще и помогнете да разбере, че има места забранени за нея.

Все повече добива популярност метода, известен като clicker training. Ако разполагате с дребни, вредни удоволствия като котешки бисквити и си намислите характерен звук /подсвирване с уста, щракване с пръсти/ вие ще можете да дресирате котката си на дребни, но весели трикове. Например да сяда или ляга, да повдига предните си лапи или на други лесни за изпълнение действия.  След номера им дайте бисквитка и направете този clicker training приятно забавление за вас и вашия мъркащ приятел. Този метод може да се използва и при наплашени или агресивни по природа котки.

Да познаваме котешката природа, навици и поведение е първата и най-важна стъпка в общуването ни с тези мили създания. Така ние ще избегнем много неприятни и стресови ситуации както за котката ни, така и за нас. Когато знаете правилните методи, приучването на домашния любимец към основните правила в къщата ви ще се превърне във весело и забавно приключение.

 

 

                        

1. Мит е, че кучетата виждат само в черно-бяло. Те всъщност виждат всички цветове, но не толкова ясно, колкото хората.

2. Кучетата наистина виждат по-добре от нас на тъмно, за това им помага специален светлоотразяващ слой под ретината.

3. Куче-водач от породата „немска овчарка” е предвождал човек цели 2100 мили  през Applachian Trail.

4. Ако женско куче, нейния „съпруг” и техните мъничета не се кастрират и разделят, те могат да създадат поколение от 66 000 кучета за 6 години.

5.  Единствените мяста, които се потят по тялото на кучето са между пръстите на лапите им.

6. Както нашите бебета, палетата Чихуа-хуа се раждат със своеобразна фонтанела, която се затваря с времето.

7. Кучетата от породата Люндехунд има по 6 пръста на лапа и могат да си свиват ушите, така че да се предпазят от дъжд и ветрове.

8. Пийт, кучето на Теди Рузвелт, свалил панталоните на френския посланик и то не къде другаде, а в Белия Дом.

9. Президентът Линдън Джонсон имал 2 кучета, порода Бигъл с имената „Неговото” и „Нейното”.

10. Франклин Рузвелт похарчил $15 000 за превоз на неговия шотландски териер до Алеутските острови.

11. По време на римската империя на мастифите обличали леки доспехи и ги изпращали да следват конете на рицарите.

12. Челюстта на кучето може да издържи тегло от 150 – 200 паунда на квадратен инч.

13.......а на някои породи и до 450 паунда на квадратен инч.

14. Едногодишно куче е развито физически колкото 15-годишно дете.  

15. В САЩ живеят най-много кучета, в сравнение с всички останали държави по света.

16. Франция е на второ място по отглеждане на кучета.

17. Кучетата отглеждани в град живеят средно по 3 години повече от кучетата отглеждани в провинцията,

18. 87% от собствениците на кучета споделят, че кучето им ляга до тях или в краката им докато те гледат телевизия.

19. Кучетата могат да се обучат да долавят епилептични припадъци.

20. 15 човека в САЩ умират всяка година от смъртоносни ухапвания.

21. В САЩ само през 2002 повече хора са били убити от кучета, отколкото са загинали от акули за последните 100 години.

21. Гайджет е името на кучето от веригата Тако Бел /Taco Bell/

22. Нюфаундлендите са едни от най-добрите плувци сред останалите си събратя.

23. Кучетата от порода Басет /Basset Hounds/ пък не могат да плуват.

24. Кучетата от породата Грейхаунд /Greyhounds/ са най-бързите кучета на света, те могат да развиват до 45 мили в час.

25. Думата „куче” се споменава 14 пъти в Библията.

26. Три кучета са оцелели при потъването на Титаник – един Нюфаундленд, Немски шпиц и Пекинез.

27. Лабрадор Ретрийвърите са любимата за отглеждане порода в САЩ, Канада и Великобритания   .

28. Наднорменото тегло е здравословен проблем #1 сред кучетата.

29. Приблизително 1 000 000 кучета в САЩ са посочени за основни наследници в завещанията  на стопаните си.

30. 33% от собствениците на кучета признават, че записват телефонни съобщения за любимците си.  

31. Опечатъците на кучешките носове са уникални както пръстовите отпечатъци на хората.

32. В края на песента на Бийтълс A Day in the Life Пол Макарти е записал високо честотен звук за своето куче, порода  Бобтейл.

33. 70% от хората надписват картички и от името на кучето си.

34. 58% от хората включват домашните любимци в семейните снимки.

35. В света има само 350 кучета от породата Cisky Terriers, може би тя е най-рядко срещаната порода в света.

36. Кучетата нямат усещане за време.

37. Хората отглеждат кучета като домашни любимци от повече от 12 000 години.

38. Ирландския вълкодав /Irish Wolfhound/ е най-едрата порода кучета.

39. А най-дребната – Чихуа-хуа

40......а най-тежките са Санбернарите

41. Само кучетата и хората имат простата

42. Но кучетата нямат апандисит.

43. През 1957 Лайка е първото живо същество полетяло в Космоса.

44......докато Чарли, териерът на кенеди, е отглеждал 4 малки от дъщерята на Лайка.

45. Африканското куче „басенджи” е единственото куче в света, което не може да лае.

46. Рин Тин Тин е първото куче, звезда в Холивуд

47.....и той наистина е подписал цели 22 филмови договора – естествено с лапата си.

48. Кучетата имат 2 пъти повече мускули на ушите си, за да могат да ги мърдат.

49. Новородените Далматинци са напълно бели!

50. Името на Боксерите идва от начина им на игра, те използват само предните си лапи.

                              

Котката принадлежи към разред Хищници, семейство Котки. В сравнение с кучето и някои други домашни любимци котката е била опитомена от човека сравнително по-късно. Първите достоверни сведения за това датират от третото хилядолетие пр.н.е., през който период египетските фараони предприемали грабителски походи срещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни. Една от тях е била държавата Нубия, там където днес е разположен източен Судан.  Така преди 5000 години оттам е била пренесена в Египет дивата нубийска котка, смятаща се за родоначалник на днешното многомилионно родословие от домашни котки. На цвят нубийската котка била сивокафява, изпъстрена с по-тъмни тигрови ивици. В древния Египет котката е била свещено животно. Смятали са я за "добрия гений на дома" и Баст - богинята на Луната, плодородието и плодовитостта, е изобразявана с котешка глава. Всички котки били под закрилата на строги закони. При пожар стопанинът бил длъжен първо да спаси котката си, а след това да гаси огъня. Всеки, който убиел котка, независимо дали преднамерено или случайно, подлежал на смъртно наказание. Култът на египтяните към това животно се основавал на факта, че то станало главно действащо лице в борбата им срещу мишките и плъховете, които безнаказано опустошавали дотогава големи количества зърнени храни. Много по-късно домашната котка попаднала в Арабия, Индия, Югоизточна Азия и Южна Европа. Днес те са разпространени по целия свят. Може би досега никой не е успял да преброи колко котки има на Земята, но според някои изчисления броя на котките надхвърля половин милиард, и то без да се вземат под внимание безстопанствените скитащи котки. За разлика от другите домашни животни с котките никога не е провеждана задълбочена селекционна работа. Именно поради това при котките има сравнително малко породи, но с голямо разнообразие на окраската - бяла, черна, жълта, ръждиво-кафява, сива, сивосинкава, сребриста, едноцветни и с многоцветни шарки - ивичести (тигрови, зеброви), петнисти (рисови), мраморни и др.

                          


Морското свинче принадлежи към род Cavia, семейство Свинчета и разред Гризачи. Родината на морското свинче е Южна Америка. Още преди 400 години този кротък гризач е бил напълно опитомен от древните инки, които, за огромно съжаление на любителите на тези животинки, го използвали за храна. Интересното е, че въпреки името си морското свинче няма никакво отношение нито към морето, нито към свинете. Името си е получило поради това, че през XVI век холандски мореплаватели са го пренесли по море от Перу. И понеже родината му е презморска страна, започнали да го наричат морско свинче. Възрастните екземляри достигат на дължина до 25 - 35 см, а на тегло 600 - 900 г. Морското свинче няма опашка и има къси крачета, като задните са с три пръста, а предните с четири. Днес морското свинче е много разпространено из целия свят като домашен любимец и като лабораторно животно за медико-биологични опити.